Сърце, притихнало в обич
Венелин ТЕРЗИЕВ
„ Причастие “ е новата книга на Любчо Иванов със 150 определени стихотворения, която бе показана на Есенните литературни дни в Стара Загора.
Времето е търсило и оставило своите следи, намерило е пролуки, с цел да дири заслон даже в най-съкровените секрети и ревниво ги е пазило зад най-строго заключените порти. Времето ни е карало да пропиляваме дните си, да осмисляме бедите си и да търсим разнообразни направления. Времето е лекувало безбройните ни рани и ни е карало да се усмихваме, а от време на време даже да плачем от неочакваната наслада.
Днес времето е поспряло да си отдъхне от скитничество и да ни покаже какъв брой сме били скъпи за неговото пътешестване.
Днес опустошителните ветрове са отминали, светкавичните стихии са оставили бледи мемоари в далечните ни отражения на съзнанието, а чувството е въдворило в себе си спокойствието на душата ни.
Оправдаваме правилността на всяко свое решение с настъпилата мъдрост и се опитваме да не съжаляваме за пропуснатите срещи и раздели. Всичко се пробва да отиде постепенно и умерено по местата си и да откри своята хармонична изразеност. Загубилите мощ пориви са притихнали в уединение, а новите са толкоз нежни и ненадейно неустойчиво подвластни на нови терзания.
Спомни ми всичко отлетяло!
Мирисът на самун от селска пещ.
Дъхът на вино прекипяло.
Бръшлянът ни до остарелия стобор.
Прага изпотъпкан под вратата –
останка жалка от планински бор.
…
Спомни ми всичко!
Балканът – над него едрите звезди.
Вятърът с дъха на буйнала морава.
Песента родила се далече…
В самотната ми скъпа вечер,
очите ми върни,
които огрубели не влажнеят към този момент!
Из „ Към времето “, Любчо Иванов
Малкото момче, тичащо по селския площад или по планинските чукари на остарелия Балкан, се е свряло през днешния ден в уютността на огромния град и търси своята правдива оценка на претърпяното и написаното. Поглежда с присвити очи за утвърждението на приятелите и за поддръжката на близките мечтатели. Съпроводена с достолепна откровеност е днешната му леко приведена походка, която отчетливо се разграничава от нормалния за множеството хора ход с едвам доловимо клатене и известна протяжност на придвижванията, останали му от времената на сибирските му инициативи. Не си мислите, че срещите с него са ви напълно познати. Напротив, той ще ви принуди да се съобразите с неговия темп на мислене, с неговите упования, даже с неговите стремежи.
Монотонността ще ви принуди да останете по-дълго време заслушани в изреченото и по-малко прибързани в отговорите. Всичко това в онази дълбока бездност на персоналното знание ще ви откри неподготвени за първата ви среща, а сигурен съм – и за всяка последваща. Реакциите ще бъдат непредвидимо непознати, взискателността – все по този начин упорито упорита към всичко и към всеки.Нито един от понесените по криволиците на житейските пътища удари не са съумели да укротят тази упоритост, а са я оставили да се вихри все по-силна и все по-нахална със своята младост.
Разсъмва се още веднъж на открито.
Във мен за какво не е по този начин –
върховете в секналия сън
да погали първо светлина.
Из „ Разсъмване “, Любчо Иванов
Налудно присмехулно му е разрешено да се отнася към околната побърканост на света. Очите му към този момент гледат умиротворително на всяка неразумност и я потупват леко по рамото. Сърцето му е притихнало в любов и чака своите любовни съзерцания. Светът е събрал своята топлота и обилно я е пренесъл в цветността на листата по дърветата. Те към момента са в обилие и единствено дребна част от тях се скитат по земята, притиснати от нечии враждебни подметки, преждевременно крачещи със своите притежатели на обувки.
Шут ли бях
или палячо от радостен панаир
на колене в праха като стоях
и канех те със мен в отдалечен мир?
Дете ли бях
или прозрях това,
което през днешния ден пристигна –
двуличие със смях да другаруват
и липсват мойте светове.
…
Но дано панаира продължава!
Не съм аз радостен шут,
а рицар, който се изправя.
Из „ Съзряване “, Любчо Иванов
Времето и пространството се събират в едно свое очакване, което търси своето прераждане или причестяване. Намира своята най-истинска религия, с цел да може да продължи.
Нежността е велика галактика,
през която дохвърчам до теб.
И същността ми, от това захласната,
ме трансформира в обичащ човек.
Из „ Прераждане “, Любчо Иванов
От мощ ти си сътворена.
В очите ти дълбоки виждам тъга.
И прекомерно дребна, с цел да бъдеш изтощена
прозряла си блян какво е от мойта гръд.
…
Световете свойте хоризонти ще менят,
правнуците ще идват с вековете
и хората все така ще се плодят
повярвали в наследството на синовете.
Но ти недей да се стъписваш,
пред този античен, постоянен ред,
научи се просто да обичаш
и бъди най-земния човек.
Из „ Вяра “, Любчо Иванов
Умората избавителна е мощ
понесла ме към сутринта.
Копнеж душата ми приспива
и влюбена мечтае за деня.
Из „ Нощта е нежна “, Любчо Иванов
Няма сълзливи упования, няма преднамерена откровеност, даже непотребна болежка няма. С непорочността на първото причестяване, което подранил търси и трансформира в помилван, прераждане, а може би в нова религия. Вяра, която с години градихме, а през днешния ден тръгваме да променяме. Спомени от разплискани очаквания, от разтърсени упования и от доста предадени другарства са събрани в написаните редове.
Нека седнем на пейката двама –
стиснали като хлапета свойте ръце.
И вместо игра на остарялата дама
да препитаме мойто и твойто сърце.
Ей така, прелетели общо живота,
по какъв начин ни се виждат изживяните дни –
от мига на първата огнена среща
до мъдростта, що до нас към този момент бди?
Из „ Равносметка “, Любчо Иванов
Не забравяй, че е рано за сбогуване, тъй като душата и сърцето са оставили в себе си насъбрана мъдрост, която би трябвало да споделиш!
Днес, с взор през отминалото време, това поотраснало момче, се обръща към своите читатели: „ Желанието ми за сбогуване с теб, уважаеми читателю, в този момент в моята 75-годишнина, е непринуден и прозорлив опит да изпреваря изненадите на ориста. Не знам дали ще съумея, преди да се разделя вечно с теб, да подредя своето Причастие в 150 мои определени поетични заглавия! Но най-малко вежливо и обилно да съм се дал прошка с този свят, със своите близки и другари, преди да съм отлетял, освободен от всички земни пристрастености, към Небитието.
Обичам ви! Живях влюбен в триумфа на моето семейство, мечтателно се взирах в бъдещето на своя народ и бях откровено обезпокоително угрижен за ориста на човечеството! Падах и се изправях, срещах се и се разделях, вървях и спирах, побеждавах и губих, тъгувах и се радвах, плаках и се смях, обичах и мразих… Но постоянно пишех стихове, градих със пристрастеност своя нравствен дом.
А нали никой нищо не е взел със себе си, разделяйки се с този свят, по тази причина завещавам фантазиите си на вас, хора от бъдещето! Прощавам се с всички – благополучен и необятно ухилен!
Посвещавам на тези, които най-вече заслужават това – Надя, която не ме съобщи и в най-трудните мигове на моя живот, на нашите родители, деца, прелестните ни внуци и идващата с правнуците ни вяра за бъдещето на този свят. “
Любчо Николов Иванов е роден на 11 октомври 1948 година в севлиевското село Градница. Израства по националните градежи на родината, строени от неговите родители: бент. „ Ал. Стамболийски “, бент. „ Батак “, подземната Водноелектрическа централа „ Пещера “, бент „ Студен бунар “, бент. „ Кърджали “, бент. „ Ивайловград “ и други Средното си гимназиално обучение получава в Стара Загора. През 1971 година приключва ВНВУ „ Васил Левски “ във Велико Търново с гражданска компетентност преводач по непознати езици, а през 1982 година – българска лингвистика във ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий “, защитавайки с отличие дипломната си работа „ Първи мнения за поезията на Некрасов в Русия “.
Работи в системите на отбранителното и вътрешното министерство. През 1974 година се завръща в Стара Загора, където работи като завеждащ културно-масовата работа с филмите в Окръжно ръководство „ Кинефикация “ и шеф на професионалния отбор за национални песни и танци „ Загоре “. По-късно 11 години със брачната половинка си Надя и децата си Вяра и Николай живее и работи в тайгата на Коми АССР. Там той извървява пътя от служащ до икономически началник и шеф на дом на културата. Бил е сътрудник на в. „ Дружба “ в Москва.
Завръща се в България през 1989 година. Работи като шеф на Дом на служащите от превоза, публицист и шеф на Радио „ Стара Загора “.
През 1989 година става сътрудник на в. „ Труд “. От 1998 година е виновен редактор на „ Тракия Труд “, а от 2008 до 2012 година – на „ Твоят ден “, районно издание на вестниците „ Дневен Труд “ и „ 24 часа “ за Стара Загора, Хасково и Кърджали. Работи като основен редактор на сп. „ Зидарски обзор “ (2012 – 2014 г.) и на електронния вестник „ Хрониката “ (2012 – 2020 г.), служебни издания на Гражданско съдружие „ ОВЛБ “. От 2006 до 2014 година в издателство „ Захарий Стоянов “ издава поетичните си книги „ Пречистване “, „ Призори “, „ Прошка “ (с компакт диск към нея „ 33 стихотворения с гласа на поета “, запис в Радио „ Стара Загора “), „ Прераждане “, „ Прокълнати “, „ Пресътворение “, „ Притихване “ и „ Барикадни песни “. В издателска къща „ Труд “ излиза мемоарната му книга изявление „ Стефан Дамянов – живот в две столетия “, а литературно-историческата студия „ Певецът на Руския север “ издава издателство „ Захарий Стоянов “ и поетично художествена интерпретация по „ Книга за Пътя и Постигането “ („ Дао Дъ Дзин “) – издателство „ Класика и Стил “.
В предговорите на книгите му, в изявленията си на техните министър председатели и в свои изявления позитивно отношение към неговото творчество са изразявали Любомир Левчев, Антон Дончев, Евтим Евтимов, Иван Гранитски, Валери Стефанов, Константин Еленков, Андрей Андреев и други А вицепрезидентът на републиката през 2009 година – Ангел Марин, по време на празненство пред паметника на Христо Ботев в София, в своето слово цитира негови стихове от книгата му „ Прераждане “, след което го кани в Президентството на Република България на диалог за дневния ред на обществото и гражданската позиция на създателя.
На 13 октомври 2023 година в Художествената изложба в Стара Загора от 18.00 ч. във връзка 75-годишнината на журналиста, поета, писателя и общественика Любчо Иванов ще бъде показана новата му книга „ Причастие “. Слово ще произнесе член сътрудник на Българска академия на науките проф. д.н. Иван Гранитски, а стихове ще прочете артистът Ивелин Керанов.
* Снимка: персонален архив
Източник TetraDkaTa
